В днешно време пристрастяването се признава като заболяване, което се характеризира с патологично и обсесивно търсене на облекчение или награда с употребата на токсични вещества или определено поведение. Психологически изследвания показват, че има тясна връзка между пристрастяването и страха. В тази статия ще обясним тази връзка, като анализираме как страхът може да повлияе на развитието на зависимости.
Какво е страх?
Първо, важно е внимателно да дефинирате термина „страх“. Страхът е една от основните и универсални емоции, които споделяме с другите същества. Това играе фундаментална роля в еволюцията като механизъм за оцеляване, тъй като страхът представлява състояние на тревога пред лицето на опасни ситуации. Когато човек изпитва страх, амигдалата се активира и като следствие се активират различни психологически и физиологични процеси, които ни подготвят да се изправим пред заплашващата ситуация или да избягаме от нея. С течение на времето обаче страхът може да стане дезадаптивен, предизвиквайки дисфункционално поведение.
За да говорим за връзката между пристрастяването и страха, е важно да споменем, че пристрастяването често възниква като последица от състояние на емоционална уязвимост. Много пъти хората, които са пристрастени, прибягват до употребата на токсични вещества като начин да се справят или да забравят проблемите, които включват страх, безпокойство и стрес. Тоест употребата и злоупотребата с вещества и/или определено поведение се използват за облекчаване на емоционалния дискомфорт, който е свързан със страха.
Връзка между пристрастяване и страх
Тясната връзка между пристрастяването и страха се дължи на факта, че те взаимно се подхранват, създавайки порочен кръг. От една страна, страхът обикновено предизвиква появата на пристрастяване, тъй като, както беше споменато по-горе, консумацията на вещества или определено поведение може да осигури облекчение от дискомфорта, причинен от страха от дадена ситуация. Тази консумация може да се разбира като поведение, което избягва негативните емоции.
От друга страна, самата зависимост може да породи страх, когато човек се сблъска с последствията, причинени от болестта, като проблеми със здравето и благополучието, влошаване на междуличностните отношения и трудности в академичната и работната среда. Освен това страхът може също да играе срещу процеса на лечение и интервенция на зависимостта, тъй като това предполага радикална промяна в навиците и преживяванията на субекта.
Борбата с пристрастяването включва изправяне пред реалността без употреба на вещества или обсесивно поведение. Започването на психотерапевтична интервенция включва изправяне пред страха от неизвестното, тъй като целта е да се променят дезадаптивните поведенчески модели. Например, в случай на човек, който има пристрастяване и се лекува, на работното място той сега трябва да се изправи пред взискателните и стресови ситуации на работа, без да използва онези вещества, които преди това изглеждаше, че са влошавали професионалния живот.
Разпознаването на страха и важната роля, която той играе в развитието на пристрастяването и възстановяването от него, е от съществено значение за подобряване на лечението и за да го направи ефективно. За тази цел могат да се използват стратегии за справяне, фокусирани върху управлението на страха и чувството на тревожност. Когнитивно-поведенческата терапия, вниманието, пространството за емоционална подкрепа и придружаване са ефективни техники за справяне с тази емоция, тъй като позволяват на субекта да разбере и управлява емоциите си по здравословен начин.
Накратко, връзката между пристрастяването и страха е сложна, но доста тясна. Важно е да се разбере как те взаимодействат помежду си, когато се разработват ефективни стратегии или техники за лечение и възстановяване от пристрастяване. Чрез справяне със страха и основните поведения, предизвикани от него, може да се осигури цялостна подкрепа на тези, които се стремят да преодолеят това заболяване. Разпознаването е първата стъпка за адекватно управление на страха и свързаното с него поведение.
