Тази седмица в групата по Ресоциализация на Център БЕННУ се проведе интересна дискусия на тема: „Емпатията и състраданието“. Участниците активно споделяха своите виждания, опит и преживявания в следните аспекти на темата: как разбират двете понятия, кога и как изпитват емпатия или състрадание и какво преживяват вътрешно, провокират ли ги тези чувства към активни действия за помощ и дали подобни емоции и преживявания са безкористни или насочени към определена изгода или цел.

Беше споделено, че емпатията е способността на един човек да разбере, възприеме и да съпреживява чувствата, емоциите и мислите на другите хора. Емпатията се асоциира с метафората „да влезеш в обувките на другия“ – да го разбереш какво мисли и чувства, да уважиш начина, по който възприема и преживява определена ситуация и действа спрямо това, и да съпреживяваш неговите емоции. Доколкото състраданието в някакъв смисъл надхвърля емпатията, тъй като включва и чувство на дълбока загриженост и желание да се предприемат конкретни действия за облекчаване на нечие страдание. Емпатията и състраданието са тясно свързани и могат да работят в тандем, когато става въпрос за разбиране и свързване с емоциите на другите. Емпатията се фокусира върху разбирането и споделянето на тези емоции, а състраданието разширява съчувствието като добавя проактивен и грижовен отговор на нечие страдание.

Беше отбелязано, че понякога емпатията може да се проявява в твърде широки граници и да се стигне до поглъщане, „абсорбиране“ на чуждите негативни емоции. Такава несъзнавана и неконтролирана проява на емпатията би била прекомерна, ирационална и емоционално натоварваща, дори изтощителна за този, който я изпитва. Участниците се обединиха около мнението, че емпатията е стойностно личностно качество и умение на един човек, но е добре да бъде изпитвана и проявявана в здравословни граници – този, който я преживява, да умее да се саморегулира и да остава емоционално в собствените си преживявания и приоритетна грижа за личното си благополучие. Емпатията, както и състраданието, способстват за пълноценни лични връзки с други хора и богати социални контакти.

Проявяването на емпатия и състрадание към емоциите и преживяванията на друг носят прилив на вътрешна топлина и усещания за собствената ни доброта и човещина. Участниците единодушно споделиха, че в най-чистата и силна форма на емпатия и състрадание са преживявали през престоя си в Терапевтична общност „Феникс“ заедно с другите резиденти – и като даващи, и като получаващи емпатийно или състрадателно отношение.

Дискусията беше полезна с това, че споделянето на вижданията и преживяванията на участниците в нея относно емпатията и състраданието обогатяват техния личностен и житейски опит и развиват и надграждат тяхната емоционална интелигентност – умението да разпознаваш и управляваш своите емоции и емоциите на околните и да се приспособяваш към тях. Защото емоционалната интелигентност, заедно с умствените възможности и натрупаните знания като образование и квалификация, са в основата на успешния, щастлив и пълноценен живот.