Нека нарушим табуто за самоубийствата

Какво е самоубийство?

Световната здравна организация (СЗО) дефинира суициден акт като всяко действие, с което индивидът причинява вреда на себе си, независимо от степента на умисъл. Самоубийството е резултат от суициден акт, т.е. действие на отнемане на собствения живот доброволно и с предумисъл.

Има няколко вида суицидни действия:

Идеи за самоубийство: Суицидни желания и мисли, които включват суициден план, суицидни идеи, желания и идеи за смърт.
Суицидно поведение: Поведения, насочени към съзнателно или несъзнателно постигане на суициден акт.
Опит за самоубийство: Умишлено самонараняване с различна степен на намерение за смърт и наранявания, които имат летален край. Те включват самонараняване и самоотравяне.
Заплаха за самоубийство: Вербални и невербални прояви на суицидна идея или изрично изразяване. Поведения като сбогом, внезапна промяна на настроението или определено поведение.
Завършено самоубийство: Когато суицидният акт е извършен успешно.
Разочаровано самоубийство: когато целта на суицидния акт не е постигната поради някакво непредвидено обстоятелство.

Митове в нашето общество

В нашата култура самоубийството остава тема табу. Някои митове, които можем да открием за суицидното поведение, са:

– По-добре е да не говорите по темата за самоубийството, тъй като това може да насърчи хората: говоренето за това може да даде на човека време да обмисли темата или други алтернативи на суицидното поведение. С подходящ език може да се предотврати.

– Тези, които казват, че ще се самоубият, нямат никакво намерение да го направят, те просто искат да привлекат вниманието: Това е начин да помолите за помощ, тъй като се намират в ситуация, в която не знаят как да управляват емоции.

– Суицидният човек го прави, защото е ясно, че иска да умре: Случва се човекът да има вътрешен конфликт и известна амбивалентност. Подкрепата на този човек може да промени ситуацията ви.

– Хората, които се самоубиват, имат някакъв вид психично разстройство: Самоубийството не означава непременно наличие на психично разстройство. Много фактори се събират, но понякога това е синоним на безнадеждност, липса на стратегии за справяне с определени житейски ситуации, нещастие и т.н.

– Човекът, който се самоубива, е страхливец/смел: Това, което има, е страдание.

– Самоубийството е нещо наследствено: Не е доказано. Това, което се случва, е предразположението към определени личностни черти или определени психични разстройства, при които самоубийството може или не може да се случи.

Какви са рисковите фактори или защитните фактори?

Рисковите фактори се считат за тези, които увеличават вероятността от възникване на суициден акт и само защото са налице, не означава, че може да се извърши опит за самоубийство. През различните етапи от живота тези рискови фактори варират.

Сред тях са:

Демографски характеристики като възраст (младите хора между 15-34 години и хората над 65 години са най-уязвими), пол (жените имат повече опити, но има повече случаи на завършено самоубийство при мъжете) или семейно положение (напр. , неженен, разведен или вдовица).
Професията с висока степен на търсене или стрес, или високо ниво на отговорност, или враждебни работни ситуации като съкращения, безработица и изгонвания оказват голямо влияние върху хората.
Фамилна анамнеза за самоубийство или предишно суицидно поведение.
Стресови житейски събития плюс висока изходна уязвимост.
Психични или психологически заболявания като: депресия или депресивни симптоми, психотични разстройства, разстройства на настроението и разстройство със злоупотреба с вещества. Що се отнася до разстройствата на личността, граничните и антисоциалните са изложени на висок риск.

Защитните фактори, присъстващи в живота на човек, могат да възпрепятстват или намалят вероятността от суицидно поведение:

Стабилно, сплотено и комуникативно семейство.
Междуличностни отношения и дълбоки връзки.
Солидни и добре обосновани ценности.
Емоционална стабилност.
Притежава адекватни стратегии за справяне и решаване на проблеми.
Социална и емоционална подкрепа.

Как самоубийството е свързано със зависимостите?

Първият въпрос, който трябва да зададем е: Рисков фактор ли е пристрастяването? Отговорът е положителен. Негативните последици, които се появяват в начина на живот от пристрастяване към вещества или поведенчески зависимости, насочени главно към избягване на въздържание, увеличават усещането за безсмислен живот и повишават риска от самоубийство. Ето някои данни:

Степента на риск от извършване на суицидно поведение в зависимата популация е 5 пъти по-висока, отколкото в общата популация.
Броят на веществата, консумирани заедно, може да бъде много по-мощен фактор за предсказване на суицидно поведение, отколкото вида на консумираното лекарство.
Връзката между самоубийството и употребата на вещества е по-ясно изразена при подрастващите, които са по-уязвими.

По отношение на веществото има разлики:

Има данни, според които има преобладаване на консумацията на кокаин в дните преди извършване на суициден акт (между 9-20%).
Консумацията на алкохол може да действа като поведенчески дезинхибитор, увеличавайки импулсивността, а злоупотребата с него е свързана със суицидно поведение.

Смъртността от самоубийство при опиати, по-специално хероин, е между 3% и 35%.
Зависимостта от вещества, свързана с по-висок процент на самоубийства, е бензодиазепините, с риск 44 пъти по-висок от този при общата популация.
Във връзката между употребата на канабис и суицидното поведение се вземат предвид различни променливи, като консумация на други вещества (алкохол), наличие на психично разстройство, лоша социална адаптация или по-голяма честота на проблеми в детството.
55% от пациентите с разстройства, предизвикани от тези вещества, в крайна сметка правят суицидни опити и поведение. Пример може да бъде отнемането на кокаин, което може да увеличи депресията или параноичните идеи, утежнявайки риска от суицидни мисли. Освен това, наличието на употреба на вещества и депресия се открива в 90% от суицидното поведение.

Що се отнася до поведенческите пристрастявания, патологичният хазарт води до сложни проблемни обстоятелства, които правят чувствата на отчаяние и социална изолация по-вероятни, като мислите за самоубийство възникват при 90% от играчите.

Ако забележите суицидно поведение при близък човек, не се колебайте и веднага се свържете със специалист!